неделя, 13 декември 2015 г.

Донска икона на Божията Майка - за изцеление от тежки недъзи и неизлечими болести; при големи тревоги

икона Божией матери «ДОНСКАЯ»

Донската икона на Божията Майка се счита за една от най-древните светини на Руската Православна църква. Предполага се,  че е изографисана през 14 в. и е заслужила всенародна почит след победата на Куликово поле. Преданието говори, че точно пред тази икона са се молили войните за защита на родината. Пред Донската икона и сега се молят за мир, за съхраненение на суверинитета, за прекратяване на враждата и за победа в случай на война. 

За какво се молим пред иконата
Донската икона на Божията Майка се е прославила в цяла Русия след голямата победа на Куликово поле. От този момент иконата се счита за покровителка на Русия и пред нея се молят за защита от враговете на държавата и от войни.
Освен това съществуват немалко свидетелства за това, че поради горещите молитви пред Нейната Донска икона хората получават изцеление от най-тежките недъзи, в това число и неизлечими болести. 
Смята се, че пред иконата можем да се молим за всичко, което тревожи душата ни - и ако помислите на човека са чисти, то Богородица непременно ще откликне на нашата молба. 

Молитва
О, Пресвета Владичице Богородице, Блага и Бърза наша Застъпнице! Възпяваме  с благодарност Твоите дивни дела! В песнопения славим Твоето постоянно застъпничество за православните християни, което винаги явяваш чрез Твоята чудотворна Донска икона: като ни защитатваш от видими и невидими врагове, спасяваш ни от жестока смърт, пресушаваш сълзите в очите, превръщаш плача в радост. Бъди и за нас Пречиста Богородице, утеха в беди, възкресение на надеждата, извор на милост, дарувай ни неизчерпаемо търпение в скръбни времена. Дай на всекиго според неговата просба и нужда: възпитай младенците, дай целомъдрие на младежите и ги научи на почит Божия, ободри унилите и подкрепи немощните старци. Посети болните и скръбните, смегкчи злите сърца, укрепи братската любов, изпълни сърцата ни с любов и мир. Примири добросърдечна Майко враждуващите и оправдай оклеветените. Унищожи пороците, за да не стигат греховете ни до Всеобщия Съдия и да не ни застигне праведния Божий гняв. С Твоите молитви и покров ни огради от вражески нападения, глад, унищожение, пожари, от меч и всяко друго страдание. Уповаваме се по Твоите молитви да получим от Всевишния прошка и пълно заличаване на нашите грехове. Умоли Господа да ни въведе в Царството Небесно и след края на живота ни да застанем отдясно на Неговия престол, където Ти, Всевъзпявана Майко предстоиш във вечна слава пред Света Троица. Удостой и нас, заедно с ангелите и светиите да възхваляваме там Пресвятото име на Твоя Син и Неговия Безначален Отец и Светия, Благ и Живототворящ Дух во веки веков. Амин.

История на иконата

Откъде се е появила Донската икона на Божията Майка никой не знае. Според една от версиите тя била нарисувана от Теофан Грек, а според други донските казаци я предали на руснаците в навечерието на битката при Куликово поле.
Именно с победата тогава тази икона получила широко разпространение и всенародна любов в Русия. 
Според преданието много царски особи са, в това число и Иван Грозни са прекарвали часове пред иконата. 

Поход в Казан
Летописите гласят, че през 1558 г. преди да се отправи на военен поход в Казан, цар Иван Грозни прекарал няколко часа на колене пред Донската икона. Той молил Пресветата Дева за победа на руската войска. Казан бил превзет, а от благодарност царя заповядал иконата да бъде пренесена в Благовешенския събор на Кремъл.

Нападението на кримскте татари през 1591 г.
През 1591 г. руската войска водила ожесточени битки с шведите в северната част на Русия. Възползвайки се от това, кримските татари организирали военен поход към Москва. По указанията на цар Теодор Иванич около Москва било извършено литийно шествие с Донската  икона на Божията Майка. Била организирана походна църква в лагера на руснаците.
На следващия ден се състояла ожесточена битка. Руската войска, която била много по-малочислена победила татарите. На мястото на походната църква години по-късно бил изграден Донския манастир.
Впоследствие в историята на Русия се появявали още свидетелства за чудотворната помощ на Донскат икона. Освен помощта във военните действия се добавили истории за изцеление от тежки болести и за светла помощ при всякакво дело и беди.
Сега иконата се намира в Третяковската галерия. Всяка година на празника на манастира иконата се носи там, където се извършва празнично богослужение.



Донская икона Богородицы: история, легенды, списки, неизвестные факты

събота, 24 октомври 2015 г.

Свети Димитър - при недоброжелатели и стихийни бедствия; за получаване на увереност; при парализи


Свети Димитър Солунски пострадал в името на вярата в началото  на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Св.Димитър успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи.

Как защитава иконата

Иконата на св.Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло. Той е непрестъпна крепост за недробожелатели и стихийни бедствия. Вие и вашите близки ще придобиете увереност и ще се избавите от безпокойството за бъдещето.

За какво помага иконата

Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото. 


Молитва

Свети и славни великомъчениче Христов Димитре, бърз помощник и топъл защитник на всички, с вяра обръщащи се към теб! Стоящ с дръзновение в небесното царство, измоли от Него опрощаване на нашите грехове, и избави нас от всепогубващите язви, трус, потоп, огън, меч и вечни кавги. Моли за Неговата благодат, да дари всеки град, всеки храм и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя за победа над врага, мир, тишина, твърдост във вярата и благочестие за цялата наша държава: на всички, почитащи твоята честна памет, измоли благодатна подкрепа за благи дела, за да можем с твоите молитви да наследим Царството небесно за вечно прославяне на Отца, Сина и Светия Дух! Амин.

Празник

26 октомври - Димитровден
Икона на св. Димитър Солунски от Мануил Панселинос, манастира Ватопеди в Света Гора, ок. 1300 г. Източник: culture.gr.

В кои храмове има икони на светеца
Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.

Резултат с изображение за св димитър солун
Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.
Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година.
През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците.
След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".
Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.
Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.
Сградата е под егидата на Юнеско. На стените на базиликата са съхранени мозайки, на които е изобразен св.Димитър. В Солун се появили и икони с неговия образ. В ранните изображения светецът е изобразяван в патрициански дрехи, а в по-късните след 11 век светецът е изобразяван във военни дрехи и с копие или меч.
Св. Димитър е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. 
В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново.
St Demetrius Tarnovo Klearchos 2.jpg
В нея са коронясани първите български владетели от Асеневата династия -Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.
Друга старинна църква в България, носеща името на светеца се намира в с.Паталеница, Пазарджик.
Църквата датира от 12 в. и е обявена за паметник на културата. 


Църква св.Димитър в с.Свирачи с чудотворна икона на Божията Майка

Резултат с изображение за св.димитър с.свирачи


Манастир Св.Димитър - с.Лозен

Житие на св.Димитър

Византийският град Солун празнувал - на консула му се родил син. Радостта на бащата била толкова голяма, че искал да я сподели с всички. Но градоначалника имал тайна, която пазел много усърдно. Той и жена му вярвали много силно в Христос. По това време, в края на 3 век, всички всички хора, изповядващи християнството ги очаквала смърт.
На бебето дали името Димитър. Когато поотраснал, една сутрин майка му и баща му го събудили и завели в тайна стая на къщата им. На стената малкия видял две картини, нарисувани на дърво - на едната имало мъж, на другата - жена. Той не можел да отлепи погледа си от тях - толкова доброта струяла от образите. Родителите му разказали, че пред него са образите на Единния Истинен Бог и образа на Пресвета Богородица.
Известно време след това родителите извикали свещенник и още няколко християни и Димитър бил кръстен.
Малко след като навършил пълнолетие св.Димитър загубил родителите си, защото те били много възрастни, когато той се родил.

Подвиг в името на Христа

Бащата на св.Димитър бил много уважаван човек. Като разбрал за неговата смърт, императора предложил на Димитър да стане проконсул. Младият човек се съгласил. Длъжността му дала възможност да се обръща към хората със Словото Божие. Прославяйки Христа, той приобщил много езичници към вярата и станал апостол в родния си град.
Св.Димитър знаел, че императора изпитва неистова омраза към християните и че рано или късно ще го унищожи. Той разпродал цялото си имущество, а получените пари раздал на бедните. Раказвайки на хората за Христа, той се готвил за мъченически подвиг. Така се и случило. До императора достигнал слуха, че в Солун са се появили много християни и причина за това е новия консул. Арестували младия Димитър. Той не отрекъл, а потвърдил, че вярва в Христос. След това веднага го хвърлили в тъмницата. В сумрачната килия му се явил Ангел Господен, който му дал сили за подвига.


Победа с името на светията

В това време императора се отдал на развлечения - на любимите му бойни игри. Всяко състезание завършвало със смърта на победения. Неизменен победител бил любимеца на императора - боеца Лий. Никой не искал доброволно да се бие с него. За следващата му битка бил призован Нестор - също християнин. Той отишъл при своя учител Димитър и поискал благословението му. Светецът го прекръстил и казал:"Ти ще спечелиш битката".
Нестор отишъл без страх и посрещнал противника си. Боят продължил недълго и християнина победил. Императорът много се разгневил и заповядал да убият Нестор, и след него и Димитър.
Тайно, под прикритието на нощта, християни изнесли тялото на светеца и го погребали. Верният му служител Луп запазил окървавената дреха и пръстена на светеца. С тези вещи той излекувал няколко болни човека, но бил също убит, когато императора разбрал за това.
Много години след това, когато гоненията над християните престанали, хората, които не забравили за свети Димитър построили храм над мястото, на което бил погребан.


Чудеса


През 412-413 г. велможа на име Леонтий построил църква в Солун заради чудотворното си избавление от паралич. По време на строителството били намерени мощите на св.Димитър.
Като се завърнал в родната си Илария, Леонтий взел със себе си окървавената плащеница на светеца, за да построи още един храм там. С помощта на молитви бил излекуван и управителя на областта от тежка болест.
Още много чудеса се случили от мощите на св.Димитър. Веднъж светецът се явил на презвитера на Солун и му казал, че той ще защитава града и неговите жители. Когато Солун бил нападнат от вражески войски, жителите се готвили за  гибел. Но на седмия ден врага отстъпил. Оказало се, че противника видял окъпан в светлина мъж, с бели дрехи и бял кон. Зад него имало огромна войска. Така св.Димитър защитил родния си град, а след време спасил жителите от глад, като изпратил кораби с жито към Солун.
През 12 век се появили сведения за мироточение от мощите на светеца, затова също освен Димитър Солунски, светеца още е известен и като Димитър Мироточивия.
Много други чудеса са описани в историческите книги. 
Едно от чудесата е свързано с военачалник, който имал стомашно кръвотечение. Лечението не помагало, и когато бил изгубил много кръв той помолил да го отведат в църквата на св.Димитър. Там, на място му станало по-добре и той оздравял.
Друг военен, бил изгубил разсъдъка си, все едно го завладели демони. Неговите близки на сила го завели в храма и го оставили там цяла нощ. На сутринта от храма излязъл съвсем оздравял човек.



вторник, 1 септември 2015 г.

Пресветата Дева от Париж 1830 г. или Девата на Чудотворния медальон



                                                  История
Зое Лабуре се родила на 2 май 1806 г. в селце близо до Дижон, Франция.От ранно детство тя чувствала призвание към духовен живот и на 24 г. тя постъпила в ордена на Сестрите на Милосърдието, където приела монашеското име Екатерина. След недълго пребиваване в манастира на ул. Де Бак /Rue du Bac/ 140, Ekатерина била удостоена с първото явяване на Дева Мария там, в параклиса на манастира

                                      

Първо явяване :18 юли 1830 г.
Било 11.30 часа вечерта, 24 годишната сестра Екатерина Лабуре се събудила от това,че някой три пъти я извикал по име. Тя станала от леглото и видяла  до него дете на около 5 години, от което струяла светлина / това бил нейния Ангел-Хранител, който бил в образа на дете/. То стояло  право до леглото и казало: "Ела след мен в параклиса - там те чака Пресветата Дева." Екатерина веднага се облякла и последвала Ангела. Когато влязла в параклиса Екатерина не видяла Девата, и започнала да се моли. Половин час след това Ангела казал: "Ето, Пресветата Дева идва".Екатерина чула шум от коприна, и изведнъж от лявата страна на иконата на св.Йосиф тя видяла Пресветата Дева, Която се спуснала от горе и седнала на свещеническия престол. Света Екатерина паднала на колене пред Пресветата Дева и положила ръце на коленете И.
                            
Беседата продължила 2 часа. Божията Майка казала на св.Екатерина Лабуре, че Бог и поръчва мисия. Поради това, тя ще преживее много трудности. Пресветата Дева и казала, че ще настъпят тежки времена. Целият свят ще преживее хаос, ще се случат тежки събития. Към Кръста ще започнат да се отнасят с презрение. С голяма скръб Тя казала, че раната в ребрата на Бог отново ще се отвори. Но след това Тя съобщила с бодър глас:
"Идвайте да се молите тук, на този олтар и всеки, който с ревност и упование помоли за милост тук, ще я получи. Ще я получат и богати, и бедни."

Второ явяване: 27 ноември 1830 г.

В 5.30 сутринта сестрите се събирали в параклиса за сутрешна молитва. Неочаквано сестра Екатерина чула същия шум от коприна, като при първото явяване на Божията Майка. Тя стояла отляво на иконата на св.Йосиф. Цялото явление се състояло от символически сцени и знаци. Богородица стояла във въздуха. Била облечена в розова дреха и Цялата сияела, краката И се опирали на полукълбо на глобус и тъпчели змия,  а в ръката Си държала златна топка, завършваща с кръст, която изпратила към Небето.
                                      
Екатерина чула глас:" Това полукълбо представя целия свят, включително Франция, и всеки човек." В следващия момент красиви лъчи от светлина излезли от ръцете И, окичени със златни накити. В този момент св.Екатерина чула отново глас:" Тези лъчи са символ на милостта, която всеки моли от Мен." В този момент цялото явление придобило овална форма и по края и се появил златен надпис на следните думи:

"О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!"

Богородица дала на сестра Екатерина следното поръчение:"Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка". След това формата се обърнала и Екатерина видяла обратната страна на медальона - в центъра му била сложена буквата М с изнесен над нея кръст, основата на който влизала в буквата. В долната част имало две сърца: едното на Нашия Бог Иисус Христос, увенчано с бодли, а другото на Божията Майка, пронизано от мечовете на страданието. Тези символи били обрамчени с 12 звезди, напомнящи за видението на св.Йоан в 19 глава на Апокалипсиса, или Книгата на Откровението.

                                  
На следващата година явленията продължили и Божията Майка всеки път давала на Екатерина едно и също послание: "Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка".
Дълго време сестра Екатерина се борела с недоверието на свещеника, на който разкрила виденията, и най-накрая успяла. Най-накрая, 2 години след това медальона бил произведен. Първоначалното наименование на медальона било "Медальон на Пресветата Дева Мария Непорочното Зачатие". Но 7 години след това, в резултат на многочислени изцеления и изпълнения на молитви, започнали да го наричат "Чудотворния медальон".
От този момент кратката молитва "О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!" била произнесена от вярващите милиони пъти. Четири години след това Пресветата Дева Мария потвърдила тази истина за вярата, като казала на св.Бернадет по време на явяването си в Лурд :"Аз съм Непорочното Зачатие".
Екатерина Лабуре починала на 31 дек 1876 г. Нейното тяло било извадено 56 г. във връзка с процеса на канонизацията и нейното тяло се оказало нетленно.

Благодарение на чудотворния медальон се случили многобройни изцеления, включително на безнадежно болни хора. В американския град Филаделфия за периода 1930-1950 г. били регистрирани 750 хил. милости и изпълнения на молитви.

Явяването на Божията Майка и образеца от медальона, който получила Екатерина по време на явленията са признати официални от Апостолския престол.

На линка по-долу можете да изпратите своята молитва или благодарност:

http://www.chapellenotredamedelamedaillemiraculeuse.com/langues/english/prayer-intentions/

Всеки вторник, изпратените молитви се носят в параклиса - изпратени през сайта, по телефон или по пощата и се предават на Божията Майка по време на месите в 12,30 15.30 и 17,15 часа.



неделя, 5 юли 2015 г.

Дева Мария от Гваделупа

изображение

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата
Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.
Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.


Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.
В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.
Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.
Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.


Basilica-PlazaMariana.jpg

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.


Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.
През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои
През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.
Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.
Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата
Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.
През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.
Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман
В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.
Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.
Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."
Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.
В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.



неделя, 17 май 2015 г.

Пюхтицка (Света) икона на Божията Майка "При извора" - при здравословни проблеми, за съхранение на разума до дълбока старост

Историята на Пюхтицката икона на Божията Майка започва 400 години преди да изографисат иконата. 

История на иконата
Според преданието преди 400г. в местността Куремя, Естония група овчари видяли Озарена в светлина Жена, стояща в блясъка на сиянието.Божията Майка била с повдигнати към извора наблизо ръце. Когато тръгнали към видението изчезнало, но скоро се появило пак. Овчарите извикали съселяните си, за да видят и те Дивната Госпожа. Светата Майка се явила и пред тях.




Като отишли на мястото, където се явила Божията Майка селяните намерили в процепа на дъба до мястото икона "Успение на Божията Майка". 

Пюхтицкая чудотворная икона Успения Пресвятой Богородицы
Пюхтицката икона на Божията Майка
Така Божията Майка осветила мястото, където Се явила и то получило името "Пюхтица", което на естонски означава "Свято Място", а извора в подножието на планината се прославил с много чудотворства и изцеления. 
Местните жители построили на Пюхтицката планина до стария дъб параклис в чест на иконата и всяка година на Успение Богородично се събирали много поклонници. 
В началото на 19 в. планината станала собственост на немски барони и иконата временно била пренесена в с. Сиренец, където имало православен храм. След пренасянето на иконата в с. Сиренец, ежегодно на празника Успение Богородично правили литийно шествие до мястото на явяване на Божията Майка. Шествието било съпроводено с много трудности - пътят бил кален, хората затъвали, а отделно от това настоящите собственици на земята се отнасяли враждебно към поклонниците и построили голяма немска църква до параклиса. Но след време правителствено постановление върнало цялата местност на православните и немската църква била преустроена в Успенски храм.

Вид на Пюхтицкий монастырь. стр. 122


Светият дъб, в близост до който се явила Божията Майка
През 1891 г. няколко монахини основали и през 1892 г. бил осветен Пюхтицкия манастир, който станал един от главните православни центрове в Естония.
Духовен наставник на манастира станал Йоан Кронщадски.Чуствайки особената сила на Святото място, св.Йоан изпращал там много от своите духовни чада там с думите: "Отидете в Пюхтицката обител - там има само три стъпки до Царството Небесно."
В манастира се съхраняват много вещи на св.Йоан Кронщадски

С името на св.Йоан Кронщадски е свързана историята на Пюхтицката икона на Божията Майка "При извора". През 1894 г. сестрите в манастира я подарили на Йоан Кронщадски. Известно е, че светецът много се е молил на Божията Майка. 
Запазен е дневникът на св.Йоан Кронщадски и в него на датата 15 август 1898 г. е отбелязано следното: "На 15, в деня на Успението на Божията Майка, 1898 г. аз имах щастието за първи път да видя на сън лицето на Небесната Царица и да чуя Нейния сладък, блажен, бодър глас: "Вие сте мили деца на Нашия Отец". О, лик пресвят и преблаг, о очи сини и дълбоки, добри, смирени, спокойни, величествени, небесни, божествени! Никога няма да ви забравя. Явлението може би продължи минута, след което Тя си тръгна от мен бавно и се скри зад неголям облак. Видях шествието, което я съпътстваше. Отначало Я видях като на икона, а след това Тя се отдели от нея и тръгна по пътя. Амин".
Преди смъртта си Йоан Кронщадски завещал иконата на семейство от Петербург. Те предали иконата на монахиня Вирсавия от Ивановския манастир в Санкт Петербург. Монахинята грижовно пазела иконата до момента, когато в съня и се явила Божията Майка и казала да върне иконата в Пюхтицкия манастир. Това се случило на Великден, 1946 г.
След като иконата била върната в нейната обител се случило още едно събитие, което разкрило значението на иконата. В манастира дошъл военен, който дълго плакал на колене пред иконата на Божията Майка. На въпросите към него, той отговорил :"Тя ми се яви" и разказал удивителната си история. По време на войната този човек бил летец и получил заповед да бомбардира манастира. "Помня, летя над манастира, а цялата планина е в мъгла, като времето беше слънчево по принцип. Направих още един кръг - нищо не се вижда. Започнах да бомбардирам на посоки. В един момент небето се разтвори и видях жена, облечена в синьо, която говореше:"Сине, не разбивай Моя дом". 

Молитва
О, Пресвета и Преблагословенна Майко на Господа наш, Иисус Христос! Покланяме се и падаме пред Твоя образ и смирено молим:"прости, Всемилостива всичките ни заблуждения и оскърбления волно или неволно към Твоят Син и наш Бог от нашата младост чрез неизпълнение на заповедите на светците, небрежност към светините, пренебрегване на молитвите и нетърпение в носенето на кръста наш. Погледни на нашата жажда за спасение и бъди с много грешните, но останали верни на Твоя Син. О, Животворящ Източник на нашето утешение, към Тебе принасяме смирено нашите молитви и молим за Майчино застъпничество пред Престола на нашия Небесен Отец. Не ни лишавай от благодатното Царство за премногото ни грехове, защото гордостта и тщеславието, нито земната слава и достижения, нито добродетелите, извършвани със самолюбие, нито постовете, нито сановете могат да ни приемат в Царството Небесно. Помогни ни в оставащите ни дни да се покланяме на Твоя Син, Богородице. Не гледай нашето недостойнство, но помогни ни да бъдем чада Божии по благодат, за да наследим вечен живот, и ни въведи Майко Божия в Неговото Небесно Царство, за да славим и възпяваме Пречестното и Великолепно име на Всесвятата Троица на Отца, Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин."

Чудеса
Минали са повече от 400 г. от паметния ден, когато Божията Майка осветила със Своето присъствие извора в подножието на Пюхтицката планина. Оттогава не престават чудесата на изцеление на хора. 
Момиче било излекувано от слепота, а дъщерята на семейство английски лордове през 30-те години на 20 в, която била парализирана проходила.
На 8 юни 1830 г. на празника на Тихвинската икона на Божията Майка в манастира дошло семейство от Рига. След службата в църквата семейството отишло при извора. 13 годишния син на семейството, който пръв стигнал до там пръв видял във водата изображение на Божията Майка. Когато възрастните пристигнали, те също видели образа. Около главите на Божията Майка и Младенеца сияели светещи венци. Видението било толкова ясно, че те решили, че това е мозаечна икона на дъното на извора. Но когато се вгледали видяли, че изображението било прозрачно и през него се виждало дъното на водоема. Когато се върнали в манастира и разказали, какво са видяли, заедно с още хора се върнали при извора и видяли отново образите, но малко по-бледи. На следващия ден била отслужена литургия при извора.
Чудесното явяване на Божията Майка поразило всички. Семейството, което първо видяло образите ремонтирало параклиса до извора. В новия параклис сложили икона на Тихвинската икона на Божията Майка. 
След години, недалеч от извора била построена къпалня.Според поклонниците водата отнема умората, дава бодрост и душевен покой. В последните години има много случаи на изцеления, включително и на рак.
В края на 80-те години на 20 в. изворът посетил американец. Той занесъл малко количество вода на болната си сестра, която от години била прикована на легло. Станало чудо - момичето оздравяло. Скоро те приели Православието. Те посетили извора няколко пъти след това.
Неотдавна на извора изцеление получил и мъж от Талин, който боледувал от дълги години и не виждал, не чувал и не можел да говори. Той дошъл в манастира на Богоявление. В мразовитото утро го занесли в къпалнята и получил изцеление.

За тези, които прочитайки за чудото на изцелението ще се устремят към светия извор за получаване на бързо изцеление от недъзите можем да припомним изказванията на светите отци за болестите:"Има болести, на които Господ налага запор, когато вижда, че болестта е нужна за спасение на душата повече, отколкото здравето. Ако чувствате и виждате, че сами сте виновни, то започнете с разкаяние пред Бог, че не сте запазили дара на здравето, даден ви от Бог. А след това помнете, че болестта е от Бог, и няма нищо случайно. И след това благодарете на Бога. Болестта смирява, смекчава душата." св.Теофан Затворник.
"Искаш ли да бъдеш винаги здрав и в покой? Изповядвай и преживявай своите грехове, които извършваш ежедневно и повярвай - винаги ще бъдеш здрав". св.Йоан Кронщадски
"Болестта неволно ни заставя да помним да мислим за  бъдещия живот и да не се увличаме по прелестите на света, а също така и ума след боледуване е по-чист и прозрачен. Ние не знаем плана на Бог, Той твори всичко за полза; ние сме привързани към днешните блага, а Той иска да ни дари бъдещо с настощата болест. Нашият Любвеобилен Отец винаги твори в наша полза: винаги телесните болести лекуват душевни недъзи, а винаги изпраща болестите за изпитване на нашето търпение. Моли за това, да е угодно за Неговата Свята Воля, а за тебе да е полезно."преп. Макарий Оптинский
"Настанало е такова време, че само скърбите спасяват човека. Те забавят нашия безумен бяг по живота и ни заставят да се замислим и да поискаме помощ. По правило човешката помощ е безсилна, изтощава се бързо и човек се обръща към Бога."архим.Йоан
"Болестта се изпраща на човек, за да остане насаме с Бога", старец архимандрит Серафим

                                                                                                    Източник: www.puhtitsa.ee






събота, 9 май 2015 г.

Богородица от Уолшингам, Англия 1061 г.


Историята на иконата е свързана с едни от най-ранните явявания на Божията Майка. Легендата разказва, че Богородица се явила в съня на саксонската аристократка Ришелдис де Фаверше през 1061 г. в село Уолшингам, Норфолк, Англия. През 12 в. на мястото на явяването била изградена църква. Иконата е известна и като "Мадоната край морето", защото селцето се намира на няколко мили от Северно море. Иконата помага на моряци в беда, на жени, които имат проблеми със зачатието. Уолшингам е наречен Английския Назарет.

История 
Според легендата Богородица се явила в съня на г-жа Ришелдис три пъти и всеки път показвала дома, в който Святото Семейство живяло в Назарет. Богородица искала от г-жа Ришелдис да построи копие на Техния дом.
The Richeldis Vision panels from the Chapel of Reconciliation

"Направи това за Мен, в знак на особена почит. И всеки, който се нуждае или страда, нека да ме търси в този малък дом, който ти ще построиш в Уолшингам. На всички, които Ме търсят, ще бъде помогнато. И в този малък дом в Уолшингам ще цари тази радост, с която Аз посрещнах Архангел Гавраил, възвестил Ми, че ще стана Майка на Сина Божий."
Желанието на Богородица било изпълнено и в Уолшингам бил построен дом-светилище, който станал център на поклонение. Много хора от Британия, Ирландия и континентална Европа го посещавали. Той бил посетен от много английски крале: Хенрих III, Едуард II, Едуард III и много други. Многократно светото място посещавала жената на Хенрих Седми, Екатерина Арагонска.
Руините на църквата
По време на Англ. реформация светинята и манастира били разрушени, въпреки опитите на  много монаси и селяни да го спасят. Сега на мястото е останала само част от източната стена на църквата.
През 19 в. богатата англиканка Шарлот Бойд започнала възстановяването на светилището. Жената изградила параклис, на около една миля от светото място. Параклисът нарекли " Параклиса на обувките", защото тук поклонниците се събували и изминавали 1 миля до святото място боси. 
През 1922 г. местния свещенник Хоуп Патън станал инициатор за изграждане на статуя на Божията Майка от Уолшингам. Той намерил в Британския музей печат на стария манастир, в центъра на който се намирал образа на Божията Майка и направили статуята по този образ. Статуята била поставена в енорийската църква и поклонниците отново се завърнали по тези свети места. През 1932 г. поклонниците станали твърде много и енорийската църква не ги побирала. Била построена нова църква - със Светия Дом в центъра на църквата и с образа на Мария при олтара. По този начин святото място се възродило и днес тук се стичат хиляди поклонници.

 

четвъртък, 7 май 2015 г.

Дева Мария Пилар - Сарагоса, Испания, 39 година


Явяването на Божията Майка Пилар на свети апостол Яков

Според преданието около 40 г. от н.е. в тези места проповядвал християнството свети апостол Яков (Яков Зевеедев, по-големия брат на Йоан Богослов), един от 12 апостола на Иисус. Местното езическо население с неохота слушало проповедите и не се кръщавало в новото учение, поради което апостола изпаднал в отчаяние. През нощта на 2 август 40 година се случило чудо. Яков със своите ученици се молил на брега на река Ебро, когато пред тях по чуден начин се явила Божията Майка, стояща на колона (пилар) в обкръжение на ангели. Тя произнесла приветствена реч и казала на апостола да построи църква на мястото около колоната и уверила апостола, че църквата, която ще бъде построена ще издържи до края на света. "Това място ще бъде Мой дом, а статуетката и колоната - наименованието на олтара и храма, който ти ще построиш". Тя предала на апостола мраморната колона, на която Била стъпила, заедно с дървена статуетка. 
Една година след събитието тук била построена църква в чест на Богородица - първата в историята на християнството, посветена на Дева Мария. След това апостол Яков се завърнал в Йерусалим, където през 44 г. бил убит от Ирод Агрипа. По преданието на неговите ученици те положили тялото му в лодка, която пуснали във водите на Средиземно море. По чуден начин лодката отишла до испанските брегове, в устието на р. Уля, където по-късно възникнал град Сантяго де Компостела - края на поклонническия път Камино. В катедралата на града се намират мощите на апостол Яков Зевеедев.

История на строителството на катедралата на Дева Мария Пилар
Първата църква в чест на Божията Майка била разрушена по времето на гоненето на християните. Жителите на Сарагоса успели да съхранят статуетката на Богородица и колоната. По време на царуването на Константин Велики (272 -337 г.) на това място, където преди това била църквата построили базилика, по-късно преправена в римски стил.
Почитаемата светиня, която се съхранявала в Сарагоса принудила крал Алфонсо Първи да започне Реконкиста (Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.) и да освободи града през 1118 г. 
Романската църква изгоряла през 1434 г. и до наши дни се запазил само тимпана на южната фасада. Скоро тук се появил храм в готически стил. От него се съхранил олтара, дело на испанския архитект и скулптор Дамиан Формент, изпълнен през 1509 - 1512 г. 
Алтарь Базилики-де-Нуэстра-Сеньора-дель-Пилар

Началото на строителстовото на настоящия храм започва през 1681 - 1686 г. по време на царстването на Карл Втори. През 1725 г. градския съвет на Сарагоса решил да увеличи размерите на храма. Катедралата поразява със своите размери - 130 м. по дължина, 67 м. в ширина, 11 купола, 4 кули с височина 90 м. всяка, 9 параклиса вътре. 



Преустройството на базиликата приключило през 1872 г. По време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) в Базиликата били хвърлени 3 бомби, но нито една от тях не се взривила. Две от тях и до днес се съхраняват в катедралата.

Внутреннее убранство Кафедрального собора Богоматери Пилар, Сарагоса

Светинята на Сарагоса - дървената статуя на Дева Мария Пилар

В източната част на катедралата се намира главната светиня. Тя се съхранява в Светата Капела - храм в храма. Статуята на Божията Майка с височина от 39 см. е направена от дърво. През 1905 г. я короновали -стойността на короната е 450 хил.песети или 19 хил. лири стерлинги към 1910 г.
Святая Капелла в Кафедральном соборе Богоматери Пилар, Сарагоса

Статуя Богоматери Пилар
Статуя  на Божията Майка Пилар

Всяка година на 12 октомври в Испания се отбелязва Празника на Божията Майка Пилар, в чест на първото появяване на Божията Майка в Испания. По съвпадение на 12 октомври 1492 г. Колумб открил Новия Свят. Затова Богородица Пилар се счита за Покровителка на всички испаноезични народи. 
Празникът се провежда в продължение на седмица - от 7 до 15 октомври. В тези дни в цяла Испания има шествия, представления, спектакли, концерти и др. А центъра на събитията е Пласа дел Пилар в Сарагоса. Статуята на Божията Майка Пилар напуска Светата Капела, за да участва като Главна светиня на празника. Всички участващи поднасят цветя на Божията Майка.

Подношение цветов Богоматери Пилар

сряда, 6 май 2015 г.

Пресвета Богородица "Златна ябълка" - при проблеми със зачатие, при здравословни и всякакви проблеми



Чудотворната икона на Богородица "Златна ябълка" пристига в Смолян, Момчиловци и Девин
източник:haskovo.net


Чудотворната икона на Божията Майка се пази в храма "Успение Богородично" в кв.Горни Воден в Асеновград и води началото си от 17 век. Иконата е рисувана с темпер върху дърво от неизвестен автор през 16 век и е със сребърен обков, който тежи 2 кг. Заради характерните колан и три златни ябълки, изписани в изображението, светинята е популярна и като "Златната ябълка". Безброи са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона от 17 век до сега, откакто е построен храмът в Горни Воден.

За какво помага иконата

Божията Майка"Златна ябълка" е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник  "Златна ябълка". Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: " В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена , която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат."

 От тогава миряните вярват, че жени, които имат проблем със забременяването, след като им се прочете молитва за рожба пред чудотворната икона и изядат благословена ябълка с дръжката и семената, скоро зачеват. Чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете са много. Някои от тях са описани в поменици, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.

Празникът Златна ябълка
Посрещането на "Златна ябълка" се превърна в истински празник

Празникът е посветен на Света Богородица като пазителка на майчинството. Именно и затова бъдещите родилки носят хлебни питки, които след богослужението раздават на миряните в храма, а иконата украсяват с цветя и ябълки.
След чудото, което става с неплодната жена, се поставя началото на традицията за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост. От първия петъчен акатис на поста чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки. Те престояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици и след протичането на последния, пети акатис, се раздават на празника на безплодните жени, с цел да се сдобият с рожба. Според поверието на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, без да я мие и чисти, изяждат се дори дръжката и семките. Оттук идва и вярата, свързана със следното предание за жената, която занесла на този ден на Света Богородица ябълката като дар и силно и се помолила да я дари с дете. Света Богородица и се явила насън и и подала златна ябълка. Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на Св. Богородица – св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919г. Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията Майка.

Друг празник, свързан с горноводенската чудотворна икона, е Преполовение, наричан от местните жители „Руса сряда“. Той се чества на 25-тия ден след Великден – половината време до Петдесетница. На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик“, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота. В манастирският храм се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в горноводенската църква „Св. Богородица – Успение“.
Иконата „Златна ябълка“ често гостува в храмовете на различни градове из страната. И там вярващите я посрещат с благоговение и според обичая, я окичват с ябълки.
Чуден празник е днес: "Златната ябълка" помага на бездетните
www.marica.bg

Чудеса пред иконата
Безброй са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспала под купола на храма през 1934 г. и оздравяла от дълго мъчила я болест. В знак на благодарност Борис III дарява на храма мрамор, с който настилат пода. А също и златно енголпие – специален медальон, който носят само висшите духовници.
И до днес в Горни Воден се разказва за многобройни случаи, в които „Златната ябълка” е помогнала на бездетни жени да се сдобият с рожба. Много родители идват с подаръци, за да благодарят на Божията майка и кръщават тук децата си, родени с нейната чудотворна помощ.
Презвитера Нина разказва за случаите с много любов и съпричастност. "В църквата водим регистър на хората, дошли да измолят от Бога чрез света Богородица рожба. Много са имената на семейства, сдобили се с желаната челяд. Ето и някои от последните - през 2006г. дойде семейство от Пловдив. Жената  бе на 47г, а мъжът - на 50г. Днес те се радват на 2 сина - Веселин и Марио, родени на 19.06.2006г. В края на 2006г ги кръстихме в храма. Жената се бе подлагала на многократни медицински процедури, но семейството така и не успявало да се сдобие с детенце. Двамата дойдоха да измолят Божията помощ преди последната процедура инвитро, за която лекарите не давали почти никаква надежда, както заради възрастта на жената, така и заради неспособността на тялото й да задържа плода. Жената зачена. По време на бремеността семейството се  молеше горещо детето да бъде износено нормално. За лекарите е ясно какво означава бременост на 47 години при жена с проблеми в износването. Но нейната бременост мина изключително леко. Бог ги дари не с едно, а с две прекрасни момченца - живото доказателство за безкрайната Божия помощ към хората. "

Друг случай на раждане на детенце е свързано с кражбата на чудотворната икона от храма, продължава разказа си презвитера Нина. "На 23.02.2006г. имаше дело във връзка с кражбата на иконата. Трябваше да я транспортираме до Велико Търново с кола на СОТ и да я върнем обратно. Иконата бе придружена от 2 охранители. Когато след делото върнахме иконата, единият от мъжете притеснен ме попита:

- Със съпругата ми дълго време нямаме деца. Какво ли не опитвахме... Докато носих иконата по пътя, се молих тайно през цялото време, защото не е много удобно по време на работа да се показва това. Дали ще ни помогне иконата на Божията майка да станем родители?

Бяхме настрани от хората, когато мъжът тихо сподели това. Но интересно как, една от най-възрастните жени в храма, която беше доста далече от нас, възкликна:

- Ще ти помогне! Ти пази иконата с такова внимание и боязън.

Точно 9 месеца след това се роди и тяхното детенце. Нарекоха го Стилян. Този златен синджир пред иконата, на който са нанизани останалите дарове, е от благодарния баща.

Презвитера Нина , енергична, дейна и мила жена, разказва и други случаи. Техни познати дълго време нямали втора рожба. След като се помолили с вяра пред иконата, жената родила здраво момченце. Двете деца, които са помощници в храма, също са измолени пред иконата на Божията майка.

Нина разказва и за дечица, измолени от мюсюлмани. "Жената е от близко село. Тя дойде, моли, плака. И много скоро се сдоби с рожба. След време тази мюсюлманка тайно доведе и друга да се моли пред иконата."

Има и много случаи за чудотворни изцеления. Нина ни разказва за новородено детенце с херния. Лекарите насрочили спешна операция. Семейството на свещеника се свързало с лекарите, за да разберат подробности. После успокоили родителите, доколкото могат да бъдат успокоени в такъв момент, и започнали да четат молитви пред иконата. След няколко дни, хирурзите с изумление констатирали, че детето няма нужда от операция, защото е напълно здраво. "И това бебе после бе кръстено тук", просълзява се презвитера и продължава със следваща история: за детенце, родено с множество малформации. До навършването на годинка, детенцето претърпяло 12 операции. Родителите му многократно се молели горещо пред чудотворната икона. И днес това детенце е здраво и красиво дете."

В регистъра, който води семейството на свещеника, са записани само деца, измолени пред чудотворната икона. "Това са живи хора, с имена, адреси, телфони. Те не са измислени. Те са реални личности. Единственото, което е нужно е силна вяра и пълно уповаване пред божията милост. И помощта на Божията майка няма да се забави", категорична е презвитера Нина. Регистъра в църквата го доказва. Само през изминалата година в църквата са направени 30кръщавки, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона на Божияъа майка.

Източник "Чудотворящите целители", автор: Дарин Алексиев. (В книгата се разказва за силата на  различни чудотворни икони. Може да си я купите в храма в с.Горни Воден)

неделя, 19 април 2015 г.

Икона на Богородица "Избавителка" - за душевно и физическо изцеление, по време на бедствия, за изпращане на благодатна сила по време на изпитания


Свети Апостол Тома - за укрепване на волята и вярата, придава увереност, защитава от опасност

Томина неделя е осмият ден на Великден. На този ден се обновява паметта за Възкресение Христово и се споменава ап.Тома, който пожелал лично да се убеди във Възкресението на Спасителя, като не повярвал на останалите ученици, разказали му чудесната вест. По евангелския сюжет възкръсналия Христос се явил пред Тома, за да може лично да се убеди в чудото на Възкресението. "И не бъди невярващ, но вярващ." - казал Спасителя на Тома. 

Как помага иконата

Апостол Тома помага на всички, чиито души се мъчат в неверие, охлаждане и намаляване на вярата. Ако горещо се помолим на апостол Тома, който сам е преминал през тежкото изпитание, той задължително ще дойде на помощ и със своята молитва ще утвърди нашата вяра.
Свети апостол Тома се смята за покровител на инжинерите, студентите, философите и за покровител на Индия.

Уверението на св.ап. Тома. Мозайка от XI в. от храма в Дафия, Гърция.

Молитва
О, свети апостоле Тома!Молим те, съхрани ни и ни предпази с твоите молитви от дяволските изкушения и греховните падения и измоли висша помощ по време на неверие, да не се докосваме до съблазънта, но неотстъпно да следваме спасителния път на Христовите заповеди, за да достигнем  до блаженната райска обител.
Апостоле на Спасителя! Бъди ни помощник и пазител в целия живот и ни помогни да живеем благочестно и благоугодно, и да прославим великолепното име на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.


Житие
Св.апостол Тома е един от 12 ученици на Иисус. Името Тома означава "близнак" (според преданието апостола много приличал външно на Христос). Тома бил родом от галилейския град Панеада (Северна Палестина) и бил рибар. Слушайки божественото слово и виждайки Неговите чудеса, Тома последвал Господ и бил избран от Учителя за Негов ученик.
Той не бил образован, но притежавал остър и логически ум. От всички ученици само Тома имал аналитически ум, и най-добре разбирал Иисус и имал способността да оцени Неговата личност.
Тома бил един от най-преданите ученици на Господ и предаността му била плод на неговата искрена любов и сърдечна привързаност към Иисус. Иисус много харесвал Тома, и Той провел много дълги беседи на четири очи. Неговото присъствие сред апостолите било огромно утешение за всички честни скептици и е помогнало на много смутени умове да влезат в Царството Небесно. Апостолството на Тома е неизменно свидетелство за това, че Иисус обича и честните скептици.
Тома имал тежък и избухлив характер, на който бил присъщ песимизма и подозрителността. Но колкото повече го опознавали неговите приятели, толкова повече го харесвали. Те се убедили в неговата честност и непоколебима преданост. Тома бил искрен и правдив човек, който в един момент от живота си бил загубил вярата в другите хора. Срещата му с Иисус преобразила характера му.  

Възкресението на Христос
Притежавайки критичен ум, апостол Тома не повярвал на разказите на останалите апостоли за Христовото Възкресение (той не бил сред другите 10 апостола по време на явлението на възкръсналия Иисус пред учениците):"Докато не видя на Неговите ръце раните от гвоздеите и не сложа палец в раните - няма да повярвам".
Точно след 1 седмица, на осмия ден след Възкресението всички ученици били заедно, и този път с тях бил и Тома. И отново се явил Спасителя и показал Своите рани и предложил на Тома да сложи пръст в раните Му:"Дай си пръста и виж Моите ръце. Подай си ръката и я сложи в Моите ребра, и не бъди невярващ, а вярващ".
Неверие святого Фомы, Караваджо
Неверието на св.Тома, Караваджо 1601 г.
След като видял с очите си и повярвал, Тома възкликнал :"Господ мой и Бог мой!"
Иисус с укор му отговорил:"Ти повярва, защото ме видя, блаженни тези, които не видяха и повярваха".

Проповядване в Индия
След възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух върху апостолите, според жребия, който изтеглили за това къде да отидат апостолите на Тома се паднал жребия да отиде в Индия
Тома изпаднал в ужас, че трябва да отиде в тези диви места, но му се явил Иисус за да го подкрепи и обещал да бъде с него.
И апостол Тома започнал да проповядва в Палестина, Месопотамия, Етиопия и Индия, основавайки християнски църкви.За пътуването на ап.Тома се разказва в неканонически източници - апокрифа на "Евангелието на св.Тома" и в индийски сборници.
Той основал в Керала християнска църква и покръстил местните жители. Те са т.нар. сирийски християни. 

                                                          Успение на Божията Майка
По времето, когато Божията Майка починала апостол Тома бил в индийските страни. В деня на Успението на Божията Майка по чудотворен начин всички апостоли, които били разпръснати по целия свят се събрали в Йерусалим с изключение на Тома. Три дни след погребението апостола дошъл в Йерусалим и много се опечалил, че не могъл да се прости с Божията Майка. Тогава след решение на всички 70 апостоли, те отворили гробницата на Божията Майка, но тя била празна и там стоели само погребалните одежди. Богородица се явила на апостол Тома и му хвърлила своя честен пояс от небето.



Успение Пресвятой Богородицы: история, иконы, молитвы, проповеди (+аудио, видео)

Кончината на ап.Тома
След това апостол Тома отново се завърнал в индийските страни, за да проповядва христовото учение. Там, той обърнал в христовата вяра две жени, едната от които била жена на управителя на гр. Мелипур (сега Мадрас). Двете жени станали толкова вярващи, че се отказали от плъстско съжителство със своите мъже. Това много разгневило управителя на града, и апостола бил хвърлен в тъмница. Ап. Тома загинал мъченически - бил пронизан от 5 копия пред каменния кръст, който направил със собствените си ръце. Той умира, прегърнал кръстта и бил погребан на това място, където в момента се намира католическата базилика св.Тома в гр. Мадрас.

Според преданието след смъртта на св.Тома управителя на Малипур станал християнин заедно с всичките си велможи.
Св. Тома загинал през 68 г.


Мощите на св.Тома
Части от мощите на св.Тома има в Унгария, Индия, Италия и на Атон.Мощите на светеца били в Индия до 4 в.


Индия, Ченнай. Собор Святого Фомы
Индия, Ченай (до 1996г. -Мадрас). Катедрала "Св.Тома"
Но през 385 г. част от мощите на светеца били пренесени в Месопотамия, в гр.Едеса (сега Орфа). Там била построена църква, в която се стичали богомолци от много страни. Впоследствие част от мощите били пренесени в Константинопол, където бил изграден храм, носещ неговото име.
През 1143 г. в резултат на войните с мюсулманите, гр.Едеса попаднал под тяхно владение. За да съхранят мощите, кръстоносците ги пренесли на о-в Хиос в Егейско море. През 1258 г. имало сражение между венецианците и жителите на Генуа за контрола на морските пътища към Изтока. Победили венецианците, които пренесли мощите от Хиос в гр. Ортон /Италия/.
Перенесение свв. мощей апостола Фомы в Ортону с острова Хиос
Пренасяне на мощите на св.Тома от остров Хиос
Оттогава до сега мощите се намират в катедралата на гр.Ортон.

Ортонский собор во имя святого апостола Фомы
Мощи апостола Фомы

Страници

Страници