Свети Лука Кримски и Симферополски - за поставяне на вярна диагноза при болести, при хирургически операции, за изцеление от различни болести

Свети Лука Кримски и Симферополски е покровител на цялата медицинска наука и свързаните с нея естествени науки, в най-голяма степен хирургията.Молитвата пред иконата на свети Лука Кримски и Симферополски помага на лекарите преди тежки операции, както и на болните, на които предстои хирургическа операция. Молитвата пред светеца помага и при различни житейски случаи.

Как помага иконата?

Св.Лука Кримски помага при хирургически операции, понеже в земния си път св.Лука бил великолепен диагностик и хирург. Също така молитвата защитава от всякакви събития, общи за човешкия живот: към него се обръщат за укрепване на християнската вяра, за почит на родителите към децата.
Към него се обръщат с молитва за изцеление от различни болести, защото от неговите мощи са се случвали много целебни изцеления. Кратката молитва за помощ се изразява в това лекаря да "чуе" организма на болния, да помогне на медика да постави точна диагноза, понеже и сам светителя бил гениален диагностик.
Към него също може да се обръщат за помощ за просвещение в областта на медицината и всички, свързани с нея естествени науки.

Молитва

О, всеблажени изповедниче, светителю отче наш Лука, великий угодниче Христов. С умиление прекланяме нашите сърца и коленичейки пред ковчега с честните и многоцелебни твои мощи, като чеда пред отца, всеусърдно те молим: чуй нас грешните и принеси молитвата ни на Милостивия и Човеколюбив Бог, пред Когото ти с радостта на светиите и в ангелски образ предстоиш. Вярваме, че ти ни обичаш със същата любов, с която, пребивавайки тук, на земята, си възлюбил всички ближни.
Изпроси от нашия Бог Иисус Христос да утвърди чедата Си в дух на права вяра и благочестие; на пастирите да даде свята ревност и попечение за спасение на поверените им люде: да пазят правата вяра, да укрепяват във вярата слабите и немощните, незнаещите да наставляват, противниците да изобличават.
На всички ни дай дар, всекиму според нуждите, и всичко що е полезно за временния живот и за вечното спасение.
Запази нашите градове, земята ни да е плодородна, от глад и напаст ни избави. Скърбящите да намерят утеха, болните – изцеление, заблудените да се върнат в пътя на истината, на родителите – благословение, на чедата – възпитание и учение в страх Божи, на немощните и недъгавите – помощ и застъпничество.
Дай на всинца ни твоето архипастирско благословение, та като имаме твоето молитвено ходатайство, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всяка вражда, несъгласия, ереси и разколи.
Наставлявай ни по пътя, водещ в селенията на праведните и моли за нас Всесилния Бог, та във вечния живот да се сподобим заедно с теб непрестанно да славим Единосъщната и Неразделна Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

В кои храмове има икона на св.Лука Кримски

Икона и мощите на св.Лука Кримски се намират в Симферопол, в Свято-Троицката женска обител.
В България чудотворна икона на св.Лука Кримски има в столичния храм Св.Георги Победоносец в Дървеница. Много са описаните чудеса, станали след поклонение пред иконата на светителя.

В църква в Атина се пазят частици от сърцето на светеца. Въпреки че е нормално тъканта да се разпадне след смъртта, неговото сърце остава нетленно и до днес. Затова в гръцката столицата всяка година се стичат стотици хора, които търсят спасение. Местните българи разказват, че Лука се явил в съня на отеца, който управлявал черквата. От много години свещеникът страдал от дископатия, вече не можел да движи и ръката си. Една нощ Лука се явил при него с престилка и скалпел в ръка. Обяснил му, че ще му направи операция. Малко по-късно отецът се събудил, но помнел всеки момент от видението си. С учудване установил, че вече не усеща същата болка. На гърба му пък се виждали няколко капки кръв. Можел да движи и ръката си. Докторите също потвърдили изцерението.

Житие на светител Лука

Светител Лука /Валентин Феликсович Войно-Ясенецкий се родил на 9 май 1877 г. в Керч. Баща му бил поляк и католик, докато майка му и нейното семейство изповядвали православието. Въпреки това, никой от семейството не се занимавал с религиозното му образование. След завършване на 2-ра Киевска гимназия той нямал никакво намерение да стане лекар. Той имал големи художнически заложби и завършил допълнително Киевското художествено училище, след което решил да продължи образованието си в Петербургската художествена академия. Той отишъл в Санкт Петербург, но по време на изпитите решил, че това не е неговия път и че състрадателността на духа му изисква да се посвети на друга професия. Той изпратил на родителите си телеграма, в която им казвал, че се отказва от постъпване в Художествената академия и че ще постъпи в медицинския факултет на университета. Но в този момент всички места били заети. Предложили му да започне в катедрата по естествени науки, но той отказал.

Тогава Валентин постъпил в юридическия факултет, където той започнал да изучава история, философия, римско право, политическа икономия - повечето от тези предмети се оказали много важни в неговото духовно образование. 

След година в юридическия факултет, той постъпил в медицинския факултет. През 1903 г. той завършил университета и решил да стане провинциален лекар. Той помнил лицата на молещите се за изцеление, които ходили в Киево-Печорската лавра. Докато чакал за назначението си, той започнал работа в очното отделение на Киевската клиника. Той започнал да кани селяните в къщата си. Мизерията и нищетата на селския живот предизвиквали болестта трахома, която водела до слепота. Стаите в къщата заприличали на лазарет, където светител Лука ги лекувал, а майка му Мария ги хранила. 

През 1904 г. избухнала Руско-японската война и Валентин бил изпратен на фронта, където станал завеждащ хирургическо отделение. Там той се запознал със своята бъдеща жена - Ана Ланска. Оттам те заминали в селце в Курска губерния в малка болничка. Там той отново оперирал, и по правило винаги успешно, което се разчуло в съседните селища. Светител Лука си спомнял една "любопитна история".След операция, по рождение сляп просяк прогледнал. Като лекар Валентин Феликсович можел да даде научно обяснение на това, но за неграмотния пациент това било късмет. След два месеца пред неговия кабинет се наредила опашка от всички слепи хора в региона. Той работил до 1917 г. в провинциалните болница в Курска, Симбирска, Саратовска и Владимирска губерния. В тези години той спасил много човешки животи. 

Започнала Първата Световна Война, и забравеното Божие присъствие в неговия живот отново оживяло и той започнал да посещава богослужения. Това му придавало сила, понеже научната работа и обширната хирургическа практика го изтощавали физически и психически. По това време се родило и неговото 4 дете.

През 1917 г. той започнал работа като главен лекар и хирург на Ташкентската болница. В този период на гости им дошла сестрата на жена му, на която дъщерята скоро починала от туберкулоза. Тя донесла незнайно защо и одеалото на дъщеря си. Валентин споделил с жена си недоброто си предчувствие за това. Малко след това светителя открил симптоми на туберкулоза у жена си.

Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност. През 1919 г. съпругата му Ана починала на 38 г. и той останал сам с 4 малки деца. Болката след загубата той лекувал с християнска вяра.

След революцията, когато започнало гонението на вярата в Ташкент, Валентин започнал да посещава сбирките на църковното братство.

Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.

След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край.

През 1923 година 46-годишният свещеник бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука - в чест на свети апостол и евангелист Лука - лекар и иконописец. Назначили го за Ташкентски и Туркестански епископ. Високата църковна служба не го отделила от медицината. Съвременниците на свети Лука били поразявани от удивителния му характер. Той никога не се притеснявал да каже пред всички какво мисли за безбожната власт. Запазен е разговор на епископа с един от най-свирепите агенти на ЧК (КГБ) в Ташкент, зловещия Петерс:

- Значи Вие, Войно-Ясенецки, нощем се молите, а през деня режете хората?

- Аз "режа" хората в името на тяхното спасение - отвърнал свещеникът. - А в името на какво ги режете (на руски глаголът означава и "коля" - б.р.) вие?

- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?

- Не, не съм Го виждал. Правил съм много мозъчни операции, господине. И когато отворя черепната кутия - не виждам къде е умът, съвестта също. Значи ли това, че ги няма? 

Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Ставало все по-трудно да работи - да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.

И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените "Очерци по гнойна хирургия". След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата "Преподобни Сергий Радонежки", недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск - до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите "Очерци по гнойна хирургия". За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.

Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен... в шпионаж.

В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.

Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси... Когато започнала войната, пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР - б.р.). Ето нейното съдържание: "Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука."

Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал. Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение - трябвало да се върне в лагера.

Епископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: "Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко."

Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел да получи свобода, известност, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ.

"Смятам за своя главна задача навсякъде и винаги да проповядвам за Христос" - говорил той на своите духовни чеда.

На 11 юни 1961 година архиепископ Лука починал. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар, а в деня на погребението процесията достигнала три километра. По-късно започнали да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.

През 2000 година Руската православна църква официално причислява светител Лука Войно-Ясенецки към лика на светиите. Но хората го смятали за светец много по-рано. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква "Света Троица" в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на града.

И четирите му деца -Михаил, Валентин, Алексей и Елена последвали неговия професионален път и станали лекари, внуците и правнуците - също.

Чудеса

По молитвите на св.Лука Кримски са се случили много чудеса. Тези примери са взети от сайта на Руската православна църква:


Олга Валериевна:
«Чувствах, че някой ме оперира»
 Много почитаме светителя Лука и бихме искаме да споделим нашата история.
Леля ни от Грузия цял живот, а тя е вече на 55 г., страдаше от страшни пристъпи на мигрена. Всеки ден изпиваше цяла шепа лекарства, за да облекчи непоносимата болка.
Разказахме ù за свети Лука и ù пуснахме филма «Светците на XX век», тя плака и целуваше иконката на светителя, молейки го за помощ. Нощно време му се молела, четяла неговите проповеди и духовни наставления. След около месец една наша позната от Симферопол донесе елей и иконка от раката с мощите на св. Лука, леля започна да маже с този елей болното място и да се моли всеки ден, допирайки иконката до главата си.
Веднъж, събуждайки се сутринта, тя с огромно вълнение и непоколебима вяра в помощта на светителя Лука, ни разказа следното: Както и няколко дни по-рано, тя се помолила вечерта преди сън, помазала болното място с елей, допряла иконката до главата си, легнала да спи и...
Почувствала, че някой сякаш ù оперира главата: намазали, отворили и като че ли започнали да почистват нещо вътре. Отначало много боляло, но колкото освобождавали болното място от „нещото”, толкова болката преминавала. После мястото дълго парело като от огън, а на сутринта болката съвсем утихнала.
Днес, след повече от половин година, Слава Богу, леля не пие вече никакви хапчета и забрави какво е мигрена.
Имаме бебе, кръстихме го Лука, това е четвъртото ни дете. По време на бременността и раждането молех св. Лука за помощ и благополучно раждане, и помощта не закъсня. Благодарим ти, светителю отче Лука, и почитаме святата ти памет, защото ти молиш за нас Христос, нашия Бог!

***
Екатерина Филатова:
«Като лекар, аз разбирам, че това е почти невероятно»
Искам да разкажа как св. Лука прояви чудесната си помощ към моето дете. Малкият Ванюша имаше пъпна херния, и аз си спомних, че у дома имаме флоконче с елей от светителя Лука. След като се помолих на светия хирург, аз намазах с елей хернията.
На следващия ден забелязах, че тя е изчезнала! Като лекар, разбирам, че това е почти невероятно. Но като вярващ човек зная: че невъзможното за човека – е възможно за Бога. Слава на Бога за всичко!

***
Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Наталия Потапова:
«Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Моят кръщелник се роди с множество здравословни проблеми, което беше голям удар за цялото семейство. Момченцето трябваше да бъде оперирано многократно, като основните интервенции се налагаше да бъдат извършени до 6-месечната му възраст. Ние, разбира се, търсехме помощ от Господ, св. Богородица и светиите.

За св. Лука Кримски бях чувала, но някак аз, грешната, нямах навик да се обръщам към него за помощ. Изведнъж започнах да разбирам, че в храмовете все по-често се натъквам на иконите на светителя Лука, усещах погледа му, който ме питаше: «Защо не ме молиш?»

Колко тревоги и страх бяха, но все пак имах безкрайната увереност, че всичко ще бъде добре с детето. Навярно след като гледах предаването за светителя Лука призивите ми за помощ са били особено горещи, защото аз го сънувах и той ми каза, че ще помогне на нашето момченце. Надявах се, че сънят е добър.

Първите три операции на червата преминаха много сполучливо, възникналите препятствия просто внезапно изчезнаха. Но предстоеше и операция на главата, и когато изведнъж възникнаха съмнения дали тя трябва да се направи точно в тази клиника (лекарите не обещаваха много успешни резултати), аз като че чувах думите на св. Лука: «Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Тревогите отстъпиха и, слава на Бога и на Божията Майка, слава на Лука Кримски и всички свети угодници, операцията премина много успешно! Моят кръщелник бързо се възстанови, чакат ни още операции, но зная, че всичко ще завърши добре! Оттогава винаги се обръщам за помощ към свети Лука Кримски!

***

Олег Биков:
«Помогна ми да не започна пак да пия»

Помогна ми да не започна пак да пия. Молих се при мощите му. Слава Богу!

***

Светлана Асташева:
«Баща ми, който беше атеист – стана вярващ»

Да, много ни помогна: след като отидохме в Симферопол и се помолихме при мощите на архиепископ Лука, моят баща атеист стана вярващ. Ходи на църква, изповядва се и се причастява, дори си има молитвено правило, а той е вече на 88 години.

***

Светлана Садчикова:
«Насочва лекарите как да направят по-добре операцията»

Помагал ни е хиляди пъти! Винаги му се молим при болест на близки – и всеки път ни помага по чудесен начин. Насочва лекарите как да направят по-добре операцията. Огромна благодарност!!!

***
Татяна Королева:
«Кистата беше изчезнала»

За св. Лука научих преди четири месеца от майка ми, сега винаги му се моля, купих елей, осветен на мощите му, с мъжа ми се молим да ни измоли от Бога деца. Много пъти ни е помагал.
Ето някои случи на явна помощ от св. Лука. Мъжът ми не можеше да запали колата, електротехниката отказа, това беше през зимата, и аз вече замръзвах, много се молих на св. Лука и буквално след десет минути мъжът ми успя да се справи.

Ето още един случай на помощ по молитвите на св. Лука. Бяха ми открили киста на яйчника, четох акатиста на светеца и след два месеца лекарят се учуди, че кистата е изчезнала. Много се радвам, че научих за този свят застъпник, слава Богу!

***
Виктор Сахнов:
«Той беше сякаш до мен в критичния момент»

Не мога да не ви разкажа моята история за помощта на великия светец и чудотворец Лука (Валентин Феликсович Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски, професор по медицина и духовен писател. Искрено вярвам и винаги ще помня, че светецът действително се застъпи за мен в трудния момент.

В края на януари 2013 г. бях докаран с Бърза помощ в една от инфекциозните болници на Москва с грип, усложнен от двустранна пневмония. Към началото на февруари състоянието оставаше стабилно тежко.

В това време майка ми се намираше с една възрастна жена в Пенза, където на 5 февруари донесли частица от мощите на св. Лука. Да си признаем, че до този момент нищо не знаехме за светителя, но майка ми отишла до мощите, помолила се за изцеление и взела малка иконка, която след това ми изпрати по познати, които пътували с влака за Москва.

По същото време жена ми отишла след работа в храма на Сретенския манастир, за да се помоли за мен на св. Пантелеймон, и случайно някой ù подсказал да се моли също и на нашия св. Лука. Тъй като в храма, изглежда, нямало негова икона, жена ми още там купила акатиста на св. Лука и ми го донесе заедно с иконата от майка ми в болницата.

От този момент започнах бързо да се възстановявам. Искам да отбележа, че получавах необходимата медицинска помощ в пълен обем – всичко, и лекарства, и грижи, и внимание от страна на лекуващите лекари, за което съм им благодарен. Но впоследствие ми съобщиха, че вече било взето решение да ме вкарат в реанимация, ако тежкото състояние продължи още едно денонощие.

Когато след това, прочетох за живота и служението на Валентин Феликсович, не ме напускаше чувството, че той беше с мен в критичния момент или ме е гледал отдалече… Оттогава не съм имал дори хрема. Съществуват много свидетелства за чудесната помощ на св. Лука. Очевидно, че великият още приживе човек продължава да работи и след смъртта си. Казват, че и самите молитви към него също лекуват.

***
Татяна Кашигина:
« Краката просто престанаха да ме болят »

По молитвите на св. Лука (при нас в храма донесоха частичка от неговите мощи) ми минаха болните пети – няколко години имах шипове. На сутринта се събудих и започнах да се движа без никаква болка! Дълго ходих из апартамента и се чудех, че просто ей така престанаха да ме болят краката!

Между другото да кажа, че когато отидох да се поклоня на мощите, не мислех въобще за себе си, а се молех за леля ми, която се измъчваше от ужасни болки, не ù помагаха никакви лекарства (дори наркотични обезболяващи). Постепенно болките на моята леля също преминаха.

Благодаря ти, мили наш молитвениче, отче Лука! Дивен е Господ в Своите светии!

***

Татяна:
«По молитвите на светителя баща ми преживя последните си години без пристъпи»

През 2010, 2011 и 2013 г. ходих при св. Лука. Този велик лекар помогна на моя баща… Татко страдаше от сложно психично заболяване. Пристъпите му бяха ужасни. По молитвите на светителя татко преживя последните си години без пристъпи и почина вкъщи със здрав ум.

Светителят помогна и на мен. Веднъж не ми извадиха зъба както трябва, останаха парченца, мъчително болезнено зарастваше, но акатистът и елеят от мощите на светеца ми помогнаха в лечението. Св. Лука ме напъти да намеря добър хирург, който ме излекува.

Приятели, това е велик светец и застъпник. Дай Боже всеки да се проникне от гореща любов към този велик светител… Светителю отче Лука, моли Бога за нас!!!

***
Анна Маркова:
«По молитвите на св. Лука започнах да ходя Църква»

Желанието ми да присъствам на литургия се беше зародило отдавна, но аз по някакви причини все отлагах. И така се получили, че първата служба я гледах по телевизията. Беше Рождество Христово. Разбира се, аз малко разбирах, но в душата ми все пак нещо се промени, помня, че много завидях на тези, които се причастиха.
След службата започна предаването „Светци на ХХ век”. Една от тези личности беше св. Лука. Хирург, свещеник, репресиран. Това беше всичко, което запомних за него.

С този светител се свързваше и едно чудо, станало с малък пианист, което ме порази със своята простота и в същото време с нереалността си. Момчето беше останало без пръсти на ръката, а свиренето на пиано било неговият живот и призвание. По молитвите на св. Лука станало чудо. Костите започнали да растат…

Зимата беше към края си, последната буря затрупа всички крайградски пътища. С пълна скорост се носехме към областната болница. Беше се изострила хронична болест, вероятно щеше да се стигне до операция.

След няколко дни седяхме с майка ми във фоайето, предстоеше сложна процедура, която, ако не решеше проблема, се налагаше операция. Не зная как се случи, но мама отпусна ръка върху креслото, а когато я повдигна, в нея имаше иконка. Малка, картонена. Свети Лука, изповедник, архиепископ Кримски.

Веднага си спомних за предаването, разказах на мама. «Ето го тук, да се помолим». Трябва ли да казвам, че до операция не се стигна. По-късно, в същото фоайе при мен дойде една възрастна жена със сълзи на очи:

— Дали не сте виждали тук…

— О, това вашата иконка ли беше? Вземете, той ще помогне.

Бях на литургията на Пасха, в края ù се причастих за първи път. Скоро в нашия храм донесоха рака с мощите на светеца. Много ми хареса тропарът на св. Лука. На мен действително светителят ми показа спасителния път и ме настави в православната вяра.

Възвестителю на спасителния път, изповедниче и архипастирю на Кримската земя, истински пазителю на отеческите предания, стълбе непоколебим, на Православие наставниче, лекарю богомъдър, свети Луко, Христа Спасителя непрестанно моли да дарува на православните непоколебима вяра и спасение, и голяма милост.

Михаил Харитонов:
«Св. Лука буквално държеше ръцете на лекаря»

Ето я моята история за това, как ми помогна светият отец Лука. Признавам, че по-рано не знаех за този светец. През 2006 г., за голямо мое огорчение, баща ми заболя тежко. Той тогава беше вече 73-годишен. Сърдечните пристъпи и викането на Бърза помощ бяха станали почти ежедневна реалност. Лекарите казаха, че трябва да се направи коронарен байпас. Разбирах, че това е много сложна операция и, естествено, бях много притеснен за любимия ми баща.

В този момент, виждайки болката ми, един мой приятел и съученик ме посъветва да се моля на св. Лука Кримски, който самият е бил талантлив хирург, и сега помага при сложни операции, подари ми негова иконка и книжка..

Веднага прочетох житието на този светец и разбрах, че той непременно ще ни помогне. Човек с такава сила, какъвто беше св. Лука, не може да не ни помогне! Казват, че той буквално сам ръководи ръцете на лекаря, и че вече на мнозина е показал помощта си. Когато операцията започна, аз с душевна болка прочетох акатиста на св. Лука пред иконата, допрях я до себе си и зачаках…

Баща ми после ми разказа, че професор Акчурин, който, по воля Божия и за моя радост, се съгласи да направи операцията, преди самото начало свалил кръста си и го сложил под възглавницата на баща ми. След това внимателно го погледнал и казал: «С Бога напред!..»

Както вече се досещате, сложната операция мина успешно под вълшебните ръце на лекаря и светеца! Баща ми продължава да се радва на живота на 81 години. Много съм благодарен на именития професор и никога няма да го забравя. А на св. Лука Кримски се моля сега често пред подарената ми икона.

***

Наталия Шнитлер:
«През цялата бременност не се разделях с иконата на светеца»

Здравейте. Много съм благодарна на св. Лука за помощта му и мисля, че, разказвайки историята си, ще мога, макар и малко, да изразя своята благодарност и уважение към този удивителен свят човек.

Сега съм на 35 г. и скоро станах майка. Допреди това десет години не можех да забременея. По никакъв начин. На седемнадесет години ми отстраниха единия яйчник, вследствие на което получих сериозни функционални нарушения на организма. Мисля, че който се е сблъсквал с този проблем, знае какво изпитва човек в подобна ситуация.

Когато разбрах, че за първи път съм бременна, с мъжа ми бяхме много щастливи. За съжаление, не можах да износя плода. Сега е лесно да се пише за това, но тогава мислех, че животът ми свършва.

Вече не помня кой ме посъветва да моля за помощ св. Лука. Започнах да се моля, без особено да вярвам, че ще стане нещо. Просто бях изгубила вяра. Но чудото се случи – забременях за втори път. През цялата бременност не се разделях с иконката на светеца, вечер я допирах до корема си и се молех, молех, молех… И отец Лука ми помогна. Бременността ми премина благополучно, всички анализи бяха отлични и раждането леко. Станах майка на прекрасно момиченце.

Не всичко при нас върви гладко. Който има малки деца, знае за какво става дума. Но във всички трудни ситуации се обръщам към светеца: «Отче Лука, моля те, помогни ми!» И той ми помага.

Иконата на св. Лука непременно ще предам на дъщеря си, когато порасне. От свое име искам да кажа: «Благодаря ти, отче Лука! Прости, ако нещо съм сбъркала. Помагай на нас, грешните. Светителю отче наш Лука, моли Бога за нас!»

***
Инна Николаевна:
«Лекарствата не ми помогнаха»

Искам да разкажа моята история за чудесната помощ на св. Лука. През ноември миналата година получих травма на коляното, диагнозата беше хемартроза (кръвоизлив в кухината на коленната става) + скъсани сухожилия. В болницата изтеглиха кръвта, назначиха ми лечение, но след две седмици в ставата отново се събра течност.
През цялото време коляното беше много оттекло, беше невъзможно да сгъна или да разгъна пострадалия крак, при всяко движение се свивах от болка. Назначеното медикаментозно лечение не помогна. Отидох на лекар, направиха ми още една пункция, но само след два дни в коляното отново се набра течност.

Обърнах се за помощ към Господ, бях уверена, че Господ няма да ме остави в бедата, че Той непременно ще ми помогне! В неделя, след службата, излизам от храма, насреща ми върви мъж и ме пита какво ми е на крака. След като чу историята ми, той ме посъветва да се върна в храма и да купя елей, осветен на мощите на светителя Лука, с него кръстообразно да помазвам коляното и да чета молитва към светеца.

Направих всичко, което той ми каза, и още на следващия ден почувствах облекчение. Оттокът започна да спада, болката при ходене отслабна, вече можех постепенно да сгъвам и разгъвам крака. Каква радост беше това – отново да мога да ходя нормално, в такива моменти всичко материално изглежда празно и нищожно. С всеки изминал ден чувствах облекчение, неповторимо усещане, че болестта си отива.

След две седмици вече можех да ходя много бързо, дори да тичам, въпреки че лекарят ме беше предупредил, че такива травми не минават бързо, а негативните последствия могат да останат за цял живот. Изминаха вече четири месеца, кракът ми е напълно здрав, няма никакви следи от травмата. Господ по молитвите на св. Лука ме излекува!

Накрая искам да кажа: доверявайте себе си и живота си на Бога, никога не изпадайте в отчаяние, молете се от цялото си сърце, за Господ няма нищо невъзможно, Господ помага на ВСИЧКИ. Който се надява на Господа, посрамен не бива!!!


***

Татяна Миткина:
«Детето веднага се успокои и заспа»

Бих искала да разкажа за това, че съм се обръщала неведнъж към св. Лука за помощ. Преди няколко години му се молих преди операция и всичко мина успешно.

А съвсем наскоро дъщеря ми боледуваше от гноен отит. В разгара на болестта, когато през нощта тя стенеше от болка, ние с мъжа ми прочетохме акатиста на св. Лука Кримски, и детето веднага се успокои и заспа здрав сън. От този момент тя започна бързо да се възстановява.

След дъщеря ми и аз самата се разболях, състоянието ми се влошаваше, докато не прочетох отново акатиста на св. Лука. Нашето семейство винаги е получавало помощ от Господа, по молитвите на свети Лука. Св. отче Лука, моли Бога за нас!

***
Р.Б.Галина:
«Тумор така и не откриха!»

Преди три години си напипах бучка в гърдата. Записах се за прием при мамолог, най-близката дата беше след две седмици! Туморът започна да расте много бързо, за дванайсет дни стана с размера на пъдпъдъче яйце.

През двете седмици не преставах със сълзи да моля св. Лука за изцеление, освен това допирах книжната иконка с неговото изображение до болното място и го мажех кръстообразно с осветен елей. На прегледа при лекаря бях готова да чуя всякаква присъда.

Но след кратък преглед лекарят взе спринцовка и просто изтегли течност от засегнатото място. Туморът беше изчезнал!

Ето така, по молитвите на св. Лука, Господ ме излекува (дори се страхувам да предположа от какво).

Paдвай се, бърз безвъзмездни лекарю на всяка болест.
Paдвай се, целителю на болките и туморите.
Радвай се, защото изцеляваш костите от нелечимите гнойни paни.
Радвай се, защото по твоята вяра и благодарение на лекарските ти трудове мнозина разслабени се изцериха.
Paдвай се, светителю Кpимски изповедниче Луко, лекарю благ и милостив.

***

Татяна:
«Молех св. Лука да присъства на операцията»

На моя баща му направиха операция по отстраняване на единия бъбрек. Тогава той беше 70-годишен. Имаше проблеми с аортата и прогнозите на лекарите бяха 50 на 50, поискаха да се подпише за упойката.

От самото начало започнах да се моля на св. Лука и на целителя св. Пантелеймон. А в деня на операцията молех св. Лука да присъства на операцията в болницата. Всичко мина успешно.

Татко се възстанови и сега винаги прибягвам към помощта на св. Лука. Той ми е като духовен отец.

***
Марина:
«Казаха, че няма никакъв шанс»

Баща ми получи спукване на апендикса и разви перитонит, вдигна висока температура, половин ден не можеха да я свалят. Направиха лекарски консилиум и решиха да го оперират. По време на операцията му откриха тумор на червата и казаха, че няма никакъв шанс, и че е малко вероятно да излезе от упойката.

По време на цялата операция четях акатиста на св. Лука Войно-Ясенецки и със сълзи го молех - баща ми беше само на 56 години. След операцията лекарят излезе и каза, че всичко е минало успешно, и че той самият е учуден, че са успели да заобиколят тумора, без да засегнат проходимостта на червата.

А какво беше удивлението му, когато след месец баща ми вече шофираше. Ето какво чудо стана, а казваха, че няма никакъв шанс! Сега се молим татко да поживее колкото може по-дълго. И вие, скъпи братя и сестри, се помолете за Божия раб Вячеслав. Господ да ви пази!

***

Светителю отче Луко, моли Бога за нас, грешните!

Свети Антоний Велики - за оздравяване при душевни и телесни болести; при съмнения, скърби и изкушения; защита от стихийни бедствия, зли духове

Преподобният Антоний Велики е светец, на когото се молим за здраве при душевни и физически болести, в това число при травми и рани. Той помага да се преборим с изкушението и да получим спокойствие. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на Свети Антоний Велики. Молитвата на мъжете с името Антон помага да се свърши каквато и да е работа, да постигнат дълголетие и крепко здраве.

Как защитава иконата

Молитвата към св.Антоний помага при защита от врагове, при изкушения, скърби, при молитва за укрепване в духовната борба. Ако ви тежи на душата, се обърнете към св.Антоний, прочетете акатист, за да може по неговите молитви да отведе той от вас това, което угнетява и смущава душата. Ако виждате, че ваш близък се е поддал на изкушение и е поел по недобър път св.Антоний може също да помогне.

За какво помага иконата

Ако са възникнали проблеми в борбата с изкушенията или с грехове, които могат да бъдат извършени или са извършени, тогава поискайте помощта на св.Антоний Велики - първия сподвижник на християнството. При изкушения, скърби и духовни съмнения е добре да се чете акатист на св. Антоний.
На св.Антоний се молят за оздравяване от душевни и телесни болести, в това число при рани и травми. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на св.Антоний. На мъжете, носещи името Антон молитвеното обръщение към светеца ще помогне да се изпълни всякаква работа, да живее дълги години в крепко здраве.

Молитва

   Свети преподобни Антоние, ти си намерил Божията светлина в най-мрачната пещера, като гроба си обърнал в сияещ светилник. Чрез подвизи в мраз и зной, в дъжд и сняг, често без коричка хляб, чрез молитви и въздишки към Бога си достигнал такова съвършенство, че ангелите се чудели на твоя живот. Божията благодат така явно действала чрез тебе, че хиляди започнали да идват в пустинята и получават твоето благословение. Пустинята станала като град на ревнители за спасение. Ето, днес, чествайки твоята памет и ние се стичаме пред твоя сияен образ и те молим, помогни на тези Божии раби (имената) в техните нужди, успокой душите им, премахни тъгите им и им дарувай телесно здраве, като всички ни приведеш като добър пастир при Христа Бога, за да Го славим заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 В кои храмове има икона на св.Антоний Велики

За човек, който иска да види главните забележителности, свързани със св.Антоний Велики трябва да отиде в египетските градове Хургада или Каир. Там на туристите се предлага да посетят град Кулзум и манастира на св. Антоний Велики.

Поклонниците посещават пещерата на св.Антоний Велики - основателя на християнското монашество. Около 270 г. св.Антоний решил да отиде да живее в пустинята. Той живял в нея в продължение на 40 г. Стръмни стълби, в продължение на  около 1.5 км свързват сега манастира с пещерата. Вътре в пещерата, в която не могат да влезат повече от 5 човека се намира иконата на св.Антоний.
Под планината е разположен манастира, основан от светеца. В него, наред с многото светини има и извор на преподобния Свети Антоний. Църквата в манастира е известна като първата в света коптска църква. В нея се съхраняват мощите на св.Антоний и икони с неговия лик. Сред тях има икона, изографисна на папирус, а на друга - изографисан заедно със св.Павел.

Главата на св.Антоний Велики се съхранява във френския град Арл, в катедралата св.Трофим.
В света има още един манастир, посветен на св.Антоний. Намира се в Северна Америка, в щата Аризона, на 120 км от Финикс.

Манастирът се намира в пустинята, но намерената в този район вода го превърнала в зелен оазис. Манастирът принадлежи на Константинополската православна църква.

Св.Антоний в България

Църквата на чудесата - така е известен мелнишкия храм Св.Антоний Велики. Мистичната обител е единствената по рода си в България. Оковите в храма изцеляват бесове,болести и страхове. Според местните ако преспиш само една нощ в църквата се будиш нов човек. Хиляди са историите за богомолци, излекували душите и телата си в Мелник.

Кметът на Мелник казва:'Поддържаме църквата, част от стенописите са реставрирани. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в града ни специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани."
Не всеки обаче може да се изцери, преспивайки в храма, с оковани във верите крака. Свети Антоний разпознава християните, които влизат в църквата с чисто сърце и дълбока вяра. Не са един и два случаите, в които хора, опитали се да доближат иконата на Светеца, усещат някаква мощна сила ги отблъсква назад. Тогава те просто се обръщат и напускат сами църквата, разбрали, че или са грешни, или вярата им не е толкова силна, колкото трябва да бъде.
Другото чудо е, че целият иконостас избледнява през годините, но само образът на свети Антоний е все така ясен и неподвластен на времето. В Мелник са категорични, че в църквата стават чудеса. Преди време се появила поредната мистерия. Образът на Богородица изникнал внезапно на стената на храма. Това се случило при идването в храма на болни миряни. Позитивната енергия лекува, твърдят местните хора. В центъра на храма е уникалният печат на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел е източник на силна енергия. Тя е най-силна в сряда, казва клисарят Янчо. Всяка седмица той застава върху печата. Твърди, че след няколко минути краката му изтръпват. Никой не знае откъде идва лечебната сила на църквата „Свети Антоний Велики”. Но по-важното е, че хората намират лек за своята болка в уникалния храм в Мелник.

Житие на св.Антоний Велики

Св.Антоний се родил в семейството на благочестиви християни в селището Ком, в среден Египет около 251 г. Антоний бил сериозен, не се включвал в забавленията със своите връстници, а предпочитал да посещава църковните служби.
Когато навършил 20 г., неговите родители починали, и Антоний останал сам, заедно с малолетната си сестра. Антоний раздал цялото си наследство на бедните, оставил сестра си в девически пансион, а той се заселил в близост, в малка хижа. Така той започнал подвижническия си живот, като укрепвал във вярата, посещавал и други отшелници, като се учел от техния опит.
Един от тези подвижници бил негов духовен учител. Това бил сложен период в живота на св.Антоний: тъгувал за сестра си, съмнения го карали да се пита правилно ли е постъпил, смущавали го изкушенията на плътта. Той молил Бог да му открие пътя към спасението, и Бог го чул: св.Антоний получил видение, в което той видял ангел, облечен в дрехи, който се молил, трудил се, като извършвал физически труд за благото на ближния.
Св. Антоний имал строг дневен режим - ядял само веднъж на 24 часа, понякога и веднъж на 2-3 дни, и спял веднъж на 3-4 дни, като в останалото време работил и се молил.
Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Оттогава той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни келии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

Какви чудеса са се случили

Главното чудо е, че св.Антоний Велики получил дара на чудотворството от Бога, което е доказателство, че Бог никога не изоставя Своите чеда и съхранява техните имена в историята на човечеството много векове.
Също, въпреки многото лишения и страдания св.Антоний и в последните години от своя живот запазил младежки вид и свеж израз на лицето.
 6-годишния Иван Куташев, син на българин и рускиня по рождение бил с атрофия на зрителния нерв, но никой не се наемал да го оперира, защото нямало гаранция, че ще прогледне
Майката Наталия дошла в Хаджидимово само с момченцето и без пари, защото била в процес на развод със съпруга си и безработна. Качила се в манастира и помолила монасите да кръстят Иван, по възможност без пари, защото няма. След като кръщават както детето, така и самата Наталия, монасите ги съветват да останат няколко дни в манастира да присъстват на сутрешните служби.
Седмица по-късно момченцето задава на майка си въпрос, който обръща живота им:
“Мамо, какво е това?"
- пита малкият, който за пръв път вижда слънчева светлина, отразена в огледало, но не може да си обясни видяното. Месеци по-късно детето започва да вижда все по-добре и макар и с очила, вече е осмокласник и свободно чете и пише.
Друг случай на чудодейно изцерение е този на Симеон Андреев. Като 17-годишен младеж той почти ослепял след катастрофа. Възвръща зрението си след поклонение в Хаджидимовския манастир.
В книгата монах Серафим описва и случай с баба, която донесла на ръце внучето си, което било болно е не можело до ходи. Монасите му постлали черги в църквата и
оставили детето да пренощува пред олтара.
След седмица то започнало да оздравява, а година по-късно дошло вече на крака с баба си, за да благодари на монасите за чудодейното му изцеление.